Районът беше изпълнен с малки имения, всяко равно място беше заето с палми и тропически растения който се люшкаха от бриза, досущ като узряла пшеница. Местните изхранваха хиляди гърла от плодовете на тези растения и благослявяха наум господа, благославяха го защото имаше какво да харесаш в това място...то беше техен дом и те се гордееха с него. Туристите всяка година посещават роднината им...черпят от насъщния им, но те бяха горди. Бяха горди и това чувство ги попарваше дори в хладна гора, те се намираха в...


Животинския свят е богат като шейх и буен като Хитлер в Полско село...






За да разберем къде се намира това място трябва първо да си зададем въпроса: може ли да съществуват наистина кътчета при чиято гледка само лудото биене на пулса може да те накара да затаиш дъх?
С този пост, давам началото на една рубрика от уникален снимков материял с наистина качествено написана и добре представена информация за едни от най-добрите  и желани за посещение места на планетата(За земята ли говорим?)...





За да решим къде е по-предпочитаното място...или по скоро по вълнуващо, красиво и забележително: Занцибар или Мавриций ще трябва да разберем мнението на самите читатели, всеки ще трябва да напише своето мнение за съпоставката за да направя база с която да  продължа изследваниятта.Ще ви помогна, просто си поемете дъх и се гмурнете в спомените си, най-важното е да си припомняте едно"Където и да пътувам, го правя със стил"! Защото е трудно всеки да е доволен, и вие и приятелката ви, и децата и семейството... защото е трудно да съпоставиш "боговете" сред уникалните забележителности.
Но ето по-малко за всяка една от тях:

Занзиибар



причудливият силует на острова и уникалните пейзажи, който аз като 18 годишен младеж бих с положителност посетил са най-малкото предимство на острова. Няма да се спусна в продължителни преяди и пасквили...по-коро ще отбележа че щом Фреди Меркюри е роден тук...значи бог има пръст в цялата работа!





Мавриций отговаря със прекрасни забележителности в който е сплетена историята на великите експанзии наставащи по тези земи преди векове. Още Португалските конквестадри са положили началото на една магия...пожалвайки по-голямата част от населението и не разрушавайки куполите и старите постройки, части от които и до днес са "забутани" в дебрите на Мавриций...











Ядките, портокалите и бананите щяха да напълнят трюмовете на моряците след поредния абордаж. Те напускаха тази земя, златна, древна, а някъде на север имаше още руини от този велик остров. Капитана протри със студена вода ръцете си и изруга на ум : "Защо трябва да напусна това място, този рай... а дори не запомних името му..."... Мавриций или Занзибар?

-Защо господ е сътворил първо Мавриций, а после рая?
-Защото му е трябвал макет...

Ако може да се перифразират тези думи, би било наистина положително за всеки човек. Да посетиш това място не е просто мечта, това е нещо като оренда. Когатозапочнах да се интересувам от това което става с най-красивите места, това което ще се стремя да "обрисувам" в този блог, аз се натъкнах на обилна информация за това как мулти-милиардерите купуват нечувани имения и вили на почти всеки остров с претенции че той е най-чудното местенце на света. Те претендират за това без да знаят че Мавриций е незасегнат от това, той е натурален и уникален сам по себе си.Той е творения на Бог!





Да, наистина трябва да подчертая, че в днешно време е въпрос на финансови възможности да посетите това място, и да се докоснете до вълшебството, и привилегията да бъдеш в рая! Аз като един млад, едва 18 годишен човек също искам да го посетя с любимата си. За това препоръчвам на всеки романтик да заведе приятелката си тук, поради една голяма тайна която ще ви разкрия по-надоло! Цената от 1500 евро, не ви спира нали?





Малцина знаят че това е едно от малкото места на света в което любимата никога не отказва нищо на своя възлюбен. Е не става въпрос просто за дребни първични желания или пасквили...става въпрос за всичко, най вече-брак!





Да се излежаваш в хамак под жарките лъчи на слънцето и чувството да бъдеш повяван от бриза на Индииския океан е това което можете да усетите само тук.Португолските мореплаватели които го откриват през около 1500-та година са били учудени от факта че "рая" е бил необитаем от хора...те не са видяли дори небесните божества тук но са знали едно - Мавриций е венецътв главата на планетата Земя!

Стоях край стария дъб и отсичах последните парчета от неговата същност. Каква символика. Самота и тъга, примесени в едно парче по парче част и от моята душа. „Тя отдавна не е такава каквато беше" - помислих си.

Кората на дървото се попи по брадвата и ме накара да се почувствам така, сякаш обелях себе си. Наистина дървото беше старо, а и градината и гората, която обитаваше, се водеше фамилна собственост, и все пак не можеше да има вина за така сплетените низ от събития. Дори това, че бях сред природата, не залепи раздвояващата ми се същност. Бях щастлив, че красивите спомени, прекарани с моя „Ягодов сладкиш", насищат съзнанието с положителност. Бях нещастен, че вече ги няма. Спомних си усмивката й, и не беше трудно в зелената гора - тук всичко беше прозрачно чисто, истинско и лесно за възприятие. Спомних си и магическите моменти, прекарани заедно, пришпорили конете и състезавайки се в галоп, като малки деца, обичайки се истински. Очакващи всяка среща с по-голямо нетърпение от Коледа... беше вълшебно! Минавахме през безброй реки и спирахме да се облеем, безброй скали, на които се катерихме. Винаги заедно. Така  беше редно, така се чувствах възвисен и човек, изпълнен с гордост.  Дали не бяхме докоснати от  бог тогава? Всичко, включително и пейзажите, се подреждаха според нашето настроение. Дори когато беше мрачно... седяхме заедно в покоите на горската хармония. Птица запя в някакво дърво наблизо и аз погледнах криволичещата пътека, оттам дойде песента й. Когато отново се обърнах, усетих устните и да залепят в моите, божествена хармония. Беше истинско, поне така смятах. Как бих могъл да предвидя какво ще стане? Винаги е лесно да мислиш в последствие. Бях забравен и се видях просяк, молещ се за всяка нейна дума или милувка. По-точно се видях сънник - кошмарите на които го давят като кученца в тежко вино...;





От тогава съм още по самотен и единственото нещото доставящо ми позитивни емоции,това е ездата.Хубавото за мен е че много от моите приятели са великолепни жокеи и това неимуверно ме кара да продължавам,тикан от амбиций.Най важното нещо е да имате достъп до подходящо място сред природата,тогава нищо не може да ви спре да обучавате вашия кон.Това се научавае първо,бяха добри времена.Конете наистина притежаваха необикновенна оренда,караща те да забравиш за негативизма на злокобния живот...те възбуждат в духа нещо странно,което не мога да обястня.

Пламък в очите ми засия,
вечерницата едвам поглед надава, 
  има едно място което искам да посетя 
далече от него са моите пътища!                                                                                                
Сламени покриви,пъстри корали...  
жълти лагуни,розов аромат.  
 Бора Бора-мечтаният остров-                         
изпълнен с любов,изпълнен с благодат!                                                                                       
Местни традиции,папур във водата.            
Омая на хребета-сребърна вълна.                   
Тук цял живот няма да скучая                         
Бара Бора ти си моята мечта.




Настъпваики лятото всики мисли за море,за плаж,за приятни изживявания.Повечето хора живеят  и ходят на работа с постоянната мисъл за лятото-сезонът през които всички се отдават на  "живот"-е освен тези без пукната стотинка в джоба,които не могат да си позволят подобен разко.но наскоро се запознах с едно момиче което не е като другите.С нея можем да си говорим за всеки и за всичко.А напоследък най вече обсъждаме положителните страни на курортите и местата за почивка в Световен мащаб.Наи голямо впечатление и направи-Бора Бора,най божесвеното място за разпускане в света.Наи вече това е така защото там няма....ГущерИИИИИИИ.Иначе самите острови са божествени




Сякаш само да си там, на Таити, Бора Бора и Моореа, не е достатъчно романтично, ами и трите нови курорта на Шератон, построени на възхитителните френскополинезийски острова, придават още по-голяма съблазън, към романтичната обстановка на Южния Тих океан. През месец октомври, 2000-ната година, на о-в Моореа, известен с изваяните си планински склонове и акробатическите “въртящи се делфини”, отвори врати курорта Шератон Моореа, който е съставен от стотина луксозно обзаведени къщички, построени в местен архитектурен стил. По-рано, през същата година, бе отворен за гости и х-л Шератон, на благоуханния о-в Таити, известен с името “Островът на Любовта”. Две години по-късно, през 2002 г., на о-в Бора Бора, където високи върхове се издигат от водите, на морето с цвят на млечно стъкло, Шератон отвори също, луксозен курорт със минерални бани.


Много готини гледки за истински ценители


А басеините са безкраини и божественярски....................



тя е ходила на море там но така не се е гмуркала...


Това е целият остров Бора Бора

изживейте мечтите си!!!Само срещу-700 евро на ден за нощувка и билетче за около 1500 евро.Евтиния...

Таити е главният остров на Френска Полинезия, съставена общо от пет архипелага, пръснати в Тихия океан на площ колкото цяла Европа. Таити се характеризира с величие, тайнственост и девствена красота. Природата на Таити е комбинация от величествени планини, очарователни долини и внушителни водопади. Тук ще откриете мистериозни пещери и археологически феномени, пропити от легенди. Тази картина не е просто ослепителна, тя е явление!

Главният пазар на столицата Папеете е едно от най-колоритните и оживени места. Тук могат да се купят плодове, зеленчуци, месо, риба от долния етаж и дрехи и сувенири от горния.

Остров Моореа - сестра на Таити е земя, изпълнена с история и легенди, а множеството бели плажове, многообразието на кораловата покривка в лагуните и богатият подводен свят правят Моореа неустоима част от Френска Полинезия. 



Ето и още ослепителни пеизажа от острова